МТМ

За катедрата

70 години катедра "Материалознание и технология на материалите" – 70 плодотворни години на къртовски труд, професионално съзидание и възрожденско себеотдаване. Време, като че ли съизмеримо с продължителността на един човешки живот, но за мащабите на една катедра – по-скоро определено от десетките поколения професионално обучени и възпитани в духа на технологиите машинни инженери, създали гръбнака на индустриална България.

Историята на „катедрата-майка“ „Механична технология и фабрична организация”, по-късно катедра „Металознание и технология на металите”, отделилите се от нея нови катедри (ТТ, ТМММ и ИОМП) и „разклонения“ (АДП и МУ), много прилича на семейна сага с нейните герои и предатели, с периодите й на възход и на кризи.
Обръщайки се към славното й минало, първо трябва да отдадем заслужена почит към нейните патриарси, основоположниците на инженерното техническо обучение в страната и да се поклоним на нейните водачи, определили тенденциите в технологиите и машинното инженерство – започвайки от нейния основател акад. проф. Ангел Балевски и дългогодишния му заместник чл.-кор. Любомир Калев и посочвайки създателите на научните направления в нея: чл.-кор. проф. Д. Бучков, проф. Ц. Цанков, проф. Г. Ангелов, доц. Р. Николов, проф. К. Велков, проф. Ст. Христов и проф. Ив. Гогачев. Независимо от повторенията на имената в тази последователност, не бива да се изпускат и ръководителите на катедрата през „съзнателния й живот“: акад. проф. А. Балевски (1945 – 1990); чл.-кор. проф. Д. Бучков (1990 - 1996); проф. Ал. Желев (1996 – 2000); проф. Й. Генов (2000 – 2007).

Устойчивото развитие и поддържането на духа на катедрата от основаването й до днес се е определял от поддържането на нейните традиционни съществени качества и дадености – творческият академизъм, високият професионализъм, колегиалните отношения, непрекъснатата педагогическа дейност и не на последно място – богатият й вътрешен живот.

Стремежът на ръководството на катедрата днес е тя да продължава да се развива устойчиво, без да се загуби богатото й наследство, но и без да се върви напред, гледайки непрекъснато и само назад в отминалите вече времена на величие и слава. Защото в момента вече сме в началото на 21-ви век, а не в благоприятните държавно-финансови условия на 1970 година. Характерните за сегашния преходен „постиндустриален“ период противоречиви особености, като: масовизация на висшето образование, но в условията на демографски срив; изобилие на научно-изследователски проекти, но при ограничено държавно финансиране; необосновано високи изисквания към младите учени, но при минимално заплащане и ограничени срокове за защита; определят и параметрите на сегашното й по-скромно развитие.

Може би катедрата не е вече същата, може би след време дори няма да има нужда от нея и от този вид инженерно технологично обучение, но този момент още не е дошъл и сега след 70 години развитие тя все още гордо поддържа традиционните си особености и своя висок академичен дух.

 

---